Чудеса, дайте още чудеса, дайте изцеления, дайте много изцеления. Извикайте още съживления, много съживления, по много от всичко изредено ако може, конференции да има всеки ден, семинари, тържества и гастроли.  Църквата е ненаситна на тези неща, иска, иска, а  духовните „помазаници“, пардон - „духовните търговци“ гастролират из Европа за да предлагат, това в което църквата е ненаситна. Като погледнеш плакатите им за поредното съживление, които по-скоро приличат на рекламни билбордове на известни търговски брандове,  оставаш с впечатлението, че ангелите и небето слизат всяка седмица по график в някои европейски град или село.

Перманентни месечни или годишни конференции. Постоянни и все „помазани“ български, европейски, американски или пък африкански гост-говорители, обещаващи успех и благоденствие сега и само сега, на тяхната конференция , защото е специална и само там ще се движи Св.Дух по тяхна команда.

На ненаситните вярващи на чудеса и изцерения им се предлага като бонус „ново ниво“, „ново помазание“ или „нов успех“ Но след като преминат конференциите с гръмките рекламни заглавия, Емоцията изчезва, тръпката я няма, а промяна на характера и новорождение 0 (нула). Вместо смирение, вярващите са станали още по-нагли, защото ги учат да заповядват на ангели и духа да изпълнят желанията им и да ги наградят с все по-скъпи материални придобивки. Познаване на Писанието няма, но пък за сметка на това емоция и ентусиазъм има в изобилие.

След това се установява, че много хора вече са се пристрастили към шоуто и искат все повече „духовен адреналин“, Искат ток да ги тресе, да имат тръпка, да паднат няколко пъти, а пророчества да се изливат като пороен дъжд придружен с гръмотевици, понеже „духовните синоптици“ това им обещават.

Ако  на такива служби не плачеш, не трепериш или пък не дай си боже да не паднеш, не се броят за служби с Божието присъствие.  Писанията и Христос остават на заден план, важното е атмосферата да „гърми“ и „духовния гуру“  със скъпия костюм, с тесния панталон и лачените обувки да ти каже , че ти си направил най-чудесния избор и си на най-правилното място.

Много хора посещавайки тези силно рекламирани „Духовни конференции“ са там за поредната емоционална инжекция. Днес викат, падат, смеят се, а утре са отново празни и така до следващата конференция или „проповедник“, които ще им да дадат поредната доза адреналин. И така съвременните гастролиращи „духовни гурота“ са изградили зависимост, само че не от Христос, а себе си. Все едно ако не вземеш поредната доза „Редбул“ не можеш да се събудиш, защото нямаш достатъчно вътрешна енергия.

Църквата вече е пазар, която продава „ново помазание“, „ново ниво“, „нов пробив“, Думи големи, съдържание никакво. И вярващите са се превърнали в клиенти. Днес тук, утре там. Който им обещае повече тръпка, повече помазание, повече емоция, при него отиват. Ако няма чудо, изцеление или падане на земята, гонене на демони, никой не отива. И точно тога започва истинската надпревара на „духовните маркетингово брандирани“ пастори и проповедници, кой ще направи по-голяма конференция, кой ще извърши по-голямо чудо,  иначе няма хора, а няма ли хора няма и кинти.

И проблемът не е, че Бог върши чудеса. Проблемът е, че чудото е се е превърнало в добре платена реклама, облечена в Библейски стихове извадени от контекста им. Ако всяка седмица някъде има покана за конференция под мотото на „мощно съживление“, то вече не е съживление, а  поредното духовно шоу, представено като духовно събрание.

А истината? Истината е скучна за „пристрастените вярващи“. Да седнеш и да четеш Библията ред по ред, да си изобличен, да се покайваш, да се смириш, това не продава билети, не пълни зали и не носи последователи.

Невежеството се разширява със скоростта на светлината, Писанията не се четат, защото е много по-лесно да викаш „огън“, отколкото да мислиш и разсъждаваш върху Божиите думи и текстове.

Невежеството ще си остане, защото то на тях не им пречи. Можеш да не разбираш почти нищо от библията и пак да викаш „амин“ . Можеш да не знаеш контекста на нито един стих, но какво от това. Никой не проверява. Няма контрол. Няма стандарт. Всичко минава, щом е „от духа“.

Тежко ли звучи? Но за жалост това е реалността, в която живеем. Вяра без корени. Огън, който не топли. Емоция, която не спасява.