Добре дошли в религиозния „Биг Брадър“, където всички волно или неволно, с желание или без вече са участници, без да са минавали предварителен кастинг за целта, достатъчно е да имаш претенции, че си Християн и ходиш на църква. Така вече си изправен пред очите и погледите  на знайни и незнайни жадни за сеир и интриги. В този  формат на „Биг Брадър“ камерите са заменени от погледите на жадни за интрига хора, камерите и микрофоните от телефони включени в социалните мрежи, а идеята за библейско изобличение, е винаги насочена към отсъстващият човек , който е хванат на „местопрестъплението“ от хилядите безмилостни и не прощаващи на никого религиозни (камери) погледи.

Правилата на това забележително „духовно предаване“ са съвсем прости. Трябва да живееш съвършен живот според стандарта на „религиозния човек“.  Да си достатъчно смирен, че да не обръщаш внимание на помията , която ще изсипе върху теб от религиозния съвет следящ да защитава Божията истина и авторитет.  Да не се оплакваш или оправдаваш. Да  обичаш враговете си и да се молиш за тях. Да си готов да посрещнеш очакванията на всеки наблюдател с претенции за себеправедност, като същевременно удовлетворяваш противоречивите очаквания на всеки поотделно. И най-важното, трябва да приемаш всяка критика с благодарност, защото очевидно най-сигурният белег за твоята духовна зрялост е способността да приемаш обвинения от хора, които, никога не са те виждали или познавали, които никога не могат да видят себе си, защото техните „камери“  не да насочени навътре в тях, а навън към греховете и грешките на другите.

Особено впечатляваща е духовната проницателност на наблюдателите. Те рядко имат нужда да изследват това, което четат или виждат, за да разберат мотивите ти или твоята гледна точка. Достатъчно е да видят това , което им се представя, да чуят половината истина или да гледат добре редактиран видеоклип. След това започва задълбоченото богословско изследване, с клавиатурата на телефона и с участието на няколко особено загрижени братя и сестри, защитници на Божията святост и църковен ред. След това идва публично линчуване и унижение, което е наказанието на всеки позволил си да бъде себе си и глупостта да покаже слабостите си пред следящите го камери . След това се намират и подходящите библейски стихове, които да потвърдят тяхното решение. Така се подсилва необходимостта духовен авторитет.

Колко жалко, че Соломон не е разполагал с подобни специалисти по разпознаване на чуждите грехове! Ако имаше такива, вероятно никога  не бил написал следните стихове: „Който отговаря преди да чуе, безумие е това за него и срам“ (Притчи 18:13). Очевидно древната мъдрост не е била подготвена за съвременния религиозен човек, който умее да установява истината, без да даде правото на защита на засегнатия.

Особено място в този „Духовен Биг брадър“  заемат социалните мрежи. Те са изключително оръжие в ръцете на защитниците на съвременното религиозно християнство. Чрез тях личната неприязън и омраза се преобразява в публична загриженост за Божията истина. Чрез тях хора, които никога не са носили духовна отговорност  за собствения си живот или никога не са стъпвали в църква внезапно се превръща в безстрашен защитник на чистотата на църквата. Започват публикации за лицемерните пастори, за духовните манипулатори, за фалшивите служители и за необходимостта вярващите да разпознават вълците в овчи кожи.

Колко удобно е да изобличаваш човек, когото никога не си виждал или познаваш, но пък искаш всички други да знаят, що за стока е и какъв е всъщност. Ако случайно се намери някой , който да възрази или да каже че това не е правилно, наблюдателя от духовия „Биг Брадър“ ще се оправдае с това, че той не прави нищо лошо,  само изобличава и ревностно и дързостно защитава Божията истина.

Най-потресаващото обаче е друго. Съвестта на тези т.н наблюдатели от ББ е чиста и те никога не изпитват вътрешния угризения за постъпките си. Според тях те са извършили нещо велико-защитили са Божията Святост и Божията чест. Те дори не се замислят какво причиняват на другия и каква цена ще плати той за техния религиозен стандарт.

Иначе казано религиозният „Биг Брадър“ просто е сменил функцията си. Вместо да наблюдава и осъжда света за грях, той наблюдава и осъжда църквата и себе си. Резултатът си е същият- Хора проповядват Христос, но все по-трудно успяват да се отнасят един към друг според Неговото учение.

Истинският проблем започва тогава, когато имащия себе си за Християнин привикне да използва двойния морален стандарт. Когато изкисква отчетност от други, без самия той да дава отчет за себе си. Когато настоява и изисква любов от другите, но оправдава собствената си жестокост. Когато  уж защитава истината, но не проявява интерес към фактите, които биха могли да опровергаят  версията му.

Най-страшното последствие от религиозния „Биг Брадър“ не е,  можеш да изгубиш авторитета си пред някои хора. Най-страшното, е когато всички около теб наричащи себе си християни изгубят способността си да различават духовната ревност от злословието и омразата,  изобличението от личното отмъщение и загрижеността за истината от удоволствието да бъде унижен човека, към когото изпитваме вътрешна неприязън.

И накрая всички тези „духовни инспектори“ от християнския формат на „Биг Брадър“ са супер доволни, понеже считат, че са изпълнили своя духовен дълг. Слуховете и видеата са обсъдени. Присъдите са произнесени. Публикациите са харесани и споделени. И така всеки е защитил собственото си разбиране за правдата.

 Остава само една незначителна подробност.

В цялото това усърдно занимание с греховете и недостатъците на другите всички забравят, че преди всичко трябва да се покаят за собствените си?