Толкова години по-късно продължаваме да наричаме Исус Христос Господ, но сякаш очакваме по-скоро Той да се съобразява с нас, с нашия характер, настроение ни и нашите интереси, отколкото ние с Неговата Воля.
Един от най-големите проблеми в живота на вярващия човек е, че той може да изповядва името на Бога, да познава Писанието, да посещава църква, да се моли и дори да проповядва, а същевременно да живее така, сякаш Бог няма да потърси отговорност за думите, решенията и постъпките му. И точно тук разминаването между външно и вътрешно състояние на вярващия е особено голямо. Вярващия няма срах от Бога, а това е основополагащо в отношенията ни с Господ Исус Христос.
В Притчи 9:10 четем: „Страх от Господа е начало на мъдростта; и познаването на Светия е разум.“
Все повече си задавам въпроса напоследък, Защо човек, който вярва в Бога, толкова лесно си позволява да върши онова, което знае, че Бог мрази и ненавижда?
Отговора на този въпрос се намира в Божието Слово и по-точно в Еклисиаст 8:11 „Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките чеда е всецяло предадено да върши зло.“ Този стих показва една от големите причини затова, и тя е злоупотребата с божието търпение.
Този стих разкрива опасната вътрешна особеност на човешкото сърце. Когато човек извърши зло и Бог не го наказва веднага, той постепенно започва да си мисли, че постъпката му е безразлична за Бога и сякаш Бог не й е обърнал специално внимание и не се интересува от злото, което е сторил. Така съвестта му започва да губи своята чувствителност и той може да повтори или потрети вече без да се притеснява, че може да бъде наказан, понеже Бог е забавил Своето възмездие или наказание.
Така човек може да лъже и продължава да си живее спокойно. Да наранява другите, но не вижда нищо нередно в това. Да злослови, да клевети, да унижава, да проявява жестокост, и пак да си живее сякаш всичко е наред . Даже може да застане в църквата и да издигне ръцете си в молитва, без въобще да си дава сметка за стореното и какво го очаква.
Разбира се, че забавянето на наказанието не означава, че Бог одобрява стореното, означава, че Бог не действа спонтанно и емоционално, защото справедливостта изисква да се потърсят мотивите на сърцето и да се даде време на човек да осъзнае стореното преди да му бъде произнесена присъда. Бог е благ и дълготърпелив. Рим 2:4
И точно тук може да дойде най-голямата заблуда, и да си мислим, че понеже Бог не ни наказва веднага, значи няма нищо нередно в това, което сме сторили.
Но Писанието не ни позволява да стигнем до подобно заключение.
Защото в
Посланието към Галатяни 6:7 Павел предупреждава: „Недейте се лъга; Бог не е
за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.“
Другата причина е тоталното ни не разбиране и объркване за Божията любов и за Неговата святост и справедливост. Говорейки повече за любовта на Бога забравяме че е и огън всепояждащ. Посланието към Евреите 12:28-29
В Деяния 9:31 се казва, че църквата е имала мир, назидавала се е и е ходела „в страх от Господа и в утехата на Светия Дух“.
В крайна сметка мисля, че една от най-сериозните причини хората да нямат страх от Бога е, че не се замислят пред Кого един ден ще застанат.
В Еклисиаст 12:13-14 се казва, че човек трябва да се бои от Бога и да пази заповедите Му, защото Бог ще доведе на съд всяко дело, включително всяко скрито нещо, било то добро или зло.
В Евангелието на Св,Лука 6:46 Христос задава един въпрос, който би трябвало да накара всеки вярващ да изследва собственото си сърце: „И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите това, което казвам?“
Защото да наричаш Христос свой Господар, но да не се боиш от Него докато упорито отказваш да Му се покоряваш, е дълбоко не разбиране на Божията същност и характер.
И преди някой да реши, че този текст се отнася за неговия съсед, пастор, брат или сестра в църквата, нека си припомним, че Божието слово изисква първо да изследваме собственото си сърце.
„Но на този ще погледна: на онзи, който е сиромах и съкрушен духом, и който трепери от словото Ми.“ (Исая 66:2)
Колко интересно! Бог говори за хора, които треперят пред словото Му, а ние понякога се държим така, сякаш самият Бог трябва да внимава да не засегне чувствата ни.